PDO, или защо търсачката не може да изпразни базата ви
Всеки сайт държи съдържанието си в база данни и всяка страница ѝ задава въпроси. Начинът, по който пита, решава дали сайтът може да бъде разбит.
Старият начин и какво му е грешното
Небрежният начин да попиташ е да слепиш въпроса и отговора в едно изречение текст: намери потребителя, чието име е — и след това каквото посетителят е написал, поставено направо вътре.
Което е добре, докато някой не напише нещо, което не е име, а команда. Базата няма как да ги различи: подали са ѝ едно изречение и тя чете цялото като заповед. Това е SQL инжекция и още е един от най-честите начини сайтове да бъдат изпразнени, обезобразени или прочетени.
Какво прави PDO вместо това
PDO изпраща въпроса и стойностите по отделни пътища. На базата първо се казва формата на заявката — намери потребителя, чието име е (тук идва стойност) — и чак тогава ѝ се подава стойността. Дотогава заявката вече е разбрана и няма как стойност да стане част от нея.
Посетител може да напише цяла команда в полето за търсене и тя ще бъде потърсена, буква по буква, като име. Не може да бъде изпълнена, защото никога не стига до място, където би могла.
Какво значи това за вашия сайт
- Най-честото разбиване в мрежата тук не работи — по устройство, а не по бдителност.
- Всяка заявка в тази система минава през PDO, със стойности, държани отделно.
- Освен това е преносимо: същият код говори с MySQL, MariaDB и други, без да се пренаписва.
