Поръчки
Номер, сума, валута и статус, с връзка към самата поръчка. Оттук профилът научава име на фирма, ЕИК и адрес.
Админ модул
Някой пита нещо през март, отваря чат през юни и купува през септември. Без това са трима непознати. С това са един клиент, а човекът, който отговаря, вижда какво вече е било казано.
Никой не ги въвежда. Поръчка, въпрос или съобщение в чата подава каквото знае, а модулът създава профила или допълва празните полета в съществуващ. Имейл адресът е това, което ги свързва.
Никога не презаписва това, което човек е написал. Ако екипът е въвел името на фирмата на ръка, по-късна поръчка с друго име го оставя на мира — формата е предположение, колегата не е.
Етикетите са свободен текст, така че речникът е ваш: агенция, екип, потенциален — каквото бизнесът реално нарича хората.
Най-новото отгоре, всяко с връзка към мястото, където се е случило.
Номер, сума, валута и статус, с връзка към самата поръчка. Оттук профилът научава име на фирма, ЕИК и адрес.
Какво са попитали на публичната страница с въпроси и отговори, и дали вече им е отговорено.
Всеки разговор с първото си съобщение, за да се вижда за какво е бил, без да се отваря.
Бележка, обаждане, имейл или среща, с това кой я е написал и кога. Половината, която форма никога не може да събере.
Всеки може да напише чужд имейл в чата или във формата за въпрос. Модулът го знае: адрес, дошъл по този път, е отбелязан непотвърден в хронологията и никога не се записва сам в съществуващ профил.
Поръчката е друго — с този адрес някой е платил — затова на нея се вярва да допълни профил.
Всеки източник се показва само на човек, който може да отвори онзи модул. Колега без достъп до поръчките вижда профила и бележките, и никакви поръчки — не заключен ред, а нищо.
Модулите с клиентски данни стоят зад собствените си права по същата причина, по която публичното демо не може да отвори нито един от тях.
Когато някой поиска да бъде заличен, изтриването на профила отнася бележките и чатовете му, а от въпросите му махва името и адреса, докато думите остават. Поръчките остават, защото счетоводният закон го изисква — и това е честният отговор, вместо обещание, което книгите няма да удържат.