Защо не WordPress, Joomla или OpenCart
Не защото са лош софтуер. Заради това колко от тях наследявате, колко малко от него някой е чел, и какво намерихме, когато отворихме един отвътре.
Числото, от което тръгна всичко
Миналата година поехме сайт на Joomla — обществена организация, няколкостотин статии, фотоархив. Обикновена работа. Преди да пипнем каквото и да е, преброихме какво има:
15 663 файла. 8495 от тях на PHP. 1 284 885 реда код.
Този сайт днес върви на ModularPress, с всяка статия, всяка галерия и всеки стар адрес, който продължава да отговаря. Той е 462 файла, 299 от тях на PHP, 51 664 реда. Същото съдържание, същите посетители, една двадесет и пета от кода.
Милион и двеста хиляди реда, които отпаднаха, не бяха бездействащи. Вършеха неща, които този сайт никога не е искал, писани от хиляди автори, които не е избирал, по график, който не е определял. И всеки от тях беше място, където нещо може да се обърка.
И се беше объркало
Едно почистване през септември намери около 1170 зловредни файла на тази инсталация по сигнатура. Това е частта, която скенер може да свърши, и точно това хората имат предвид, като кажат, че един сайт е изчистен.
Още два не бяха намерени, защото нямаха какво да се намери. Еднакви файлове, сложени на 1 юли в 14:26, в две най-обикновени на вид папки. Всеки от тях беше пълен отдалечен файлов мениджър — изброява, чете, пише, качва, трие, преименува, сменя права — зад паролата 123456. Без eval, без base64, без никакво замаскиране. Точно затова всяко сканиране по сигнатури минаваше покрай тях.
Ползвани са в началото на септември от един адрес в чужбина. Пазените логове започват в края на август, тоест първите два месеца просто не се знаят. Никой не може да каже какво е било прочетено.
И подробността, която си струва да остане: те бяха комитнати в хранилището като част от изчистената производствена база. Файлът, който трябваше да е записът какво представлява сайтът, носеше задната врата.
Проверката, която минаваше през цялото време
Този сайт имаше автоматична проверка точно за това. Търсеше eval() и system(), увити около вход от заявката — формата, която уебшелът има във всеки учебник. Минаваше при всяко пускане, докато две работещи задни врати седяха в дървото.
Сега задава друг въпрос: този файл чете ли какво е изпратил посетителят и пише ли на диска или изпълнява? Това описва задна врата, без да описва някоя определена, и хваща онези двете, когато се пусне срещу истинските образци. Законни разширения също правят и двете, затова шест прегледани файла са изброени поименно, а всичко ново проваля сглобяването.
Поуката не е, че първата проверка е била мързелива. А че правило, писано по това, което си виждал, ще продължи да минава по това, което не си.
И не е само Joomla
На същия сървър магазин на OpenCart имаше свой уебшел, седнал в папката, където разширенията си държат контролерите — единственото място, където никой не гледа, защото там е редно да стои чужд код.
WordPress можем да измерим, без да сме били ударени. Един наш сайт никога не е бил на него, нито ден. За 26 дни неговият лог съдържа 57 950 заявки, а 3611 от тях търсят WordPress: инсталатора, страницата за вход, административната папка, JSON точките. Една заявка на всеки шестнайсет. Joomla пътища — 51. OpenCart пътища — нито един.
Това не е мнение за WordPress. Това е решението на нападателската икономика в какво да си влага времето, измерено на собствената ни врата, и е данъкът, който всеки сайт на тази платформа плаща, независимо дали му има нещо.
Един човек, който го е чел, вместо хиляди, които не са
Това е частта, която наистина има значение, и тя не е за редове код.
На платформа с екосистема от разширения сайтът ви е сглобен от работата на стотици автори, които не сте срещали, чиито интереси не са вашите, а някои от тях са спрели да поддържат своето преди години и не са го казали. Когато у един от тях се появи пробойна, всеки сайт, който го ползва, я има същата сутрин — а списъкът кои са тези сайтове е публичен.
ModularPress е 51 664 реда, писани от един разработчик, който ги е чел всичките. Когато нещо се държи странно, има файл, който прави точно това, и той може да се отвори. Когато се намери грешка, тя става тест, за да не се върне тихо. Нищо не влиза вътре, защото някой друг е пуснал издание.
Какво струва това, защото струва
Един разработчик е и една точка на отказ, и би било нечестно това да се продава като чисто предимство. Отговорът му е същото, което кара останалото да работи: системата е достатъчно малка, за да я прочете следващият. Няма фреймуърк, който първо да се учи, няма слой от плъгини за разчитане, а има хранилище, в което причината за всяко решение е записана до кода.
Няма и магазин с готови разширения. Това, което една платформа раздава наготово, тук се пише, което отнема повече време и струва повече в началото. Ако това, от което имате нужда, е плъгин, който вече съществува, някоя от онези платформи е правилният отговор и ще ви го кажем.
И нищо от това не прави сайта непробиваем. По-малко и прочетено не значи съвършено. Значи по-малко врати, всичките известни, и един човек, който може да каже какво стои зад всяка — което е повече, отколкото повечето сайтове могат да кажат след едно почистване.
Целият довод, в пет реда
- Същият сайт: 1 284 885 реда PHP преди, 51 664 след — без да е загубено нищо.
- Около 1170 зловредни файла, намерени по сигнатура, и два, които никоя сигнатура не хваща.
- Тези двата държаха отдалечен файлов мениджър зад паролата 123456, поне два неотчетени месеца.
- Наш сайт, който никога не е бил WordPress, бива питан за WordPress веднъж на всеки шестнайсет заявки.
- По-малко движещи се части, всичките прочетени от човека, който отговаря за тях.
